САГМАЛЍЦА ж. Диал. Овца, която се дои; млъзница, доилница1, дойница1, доилка2, подойница. Отбивали агнетата от овцете още вечерта срещу празника [Гергьовден] и рано сутринта, като окичвали кочовете и някои от сагмалиците с венци от треви и цветя, изкарвали ги на паша. Е. Теодоров, ДНБФ, 77. Сагмалица е овца, що се дои; след отбиването на ягнищата сагмалиците се пасат отделно. СбНУ ХLII, 175-176. Не е било тъмна мъгла, / но е било Нойко овчар, / Нойко овчар със сиво стадо: / девет хиляд сагмалици. Нар. пес., БНТв VІІІ, 25.
– Друга форма: сегмалѝца.