САГУДÀТИ мн. Истор. Славянско племе, населявало през VII в. територията на запад и югозапад от гр. Солун до гр. Бер. В земите северно от Стара планина живеели т.нар. „седем славянски племена“, а на изток от тях – племето севери. В Средна и Южна Македония обитавали племената сагудати, берзити, драговити и др. Т. Томов, ВПН, 35. Сагудатите, участвували в обсадите на Солун през 616 и 677 г., обитавали земите на запад от града чак до Бер. П. Петров, ОБД, 64-65. Според едно известие сагудатите отначало били езичници и монасите от Атонската планина ги покръстили. Г. Занетов, ЗБЗ, 13. Като влязъл в приятелски връзки със сагудатите, Кубер искал да превземе Солун, ала планът му пропаднал. Мак., 1922, кн. 9, 41.