САД, сàдът, сàда, мн. сàдове, м. 1. Остар. Градина. Гимназията обикновено са намервала в обширния сад, що бил насаден с бръшленови растения. Н. Михайловски, ОИ (превод), 207. Положението на Карлово е много приятно, с изобилие на планински води, с трандафилови садове и пространни лозя. ПСп, 1884, кн. 7, 46. Монпелье [е] с най-знаменит в Европа ботанически сад. Г. Икономов, КЗ, 48. Секъде се чуят / птичи гласове / в дъбрави, в полета, / в цветни садове. М. Софиянец, П, 7.

2. Диал. Лозе, което е младо, скоро засадено. Нискораслият боб бил посаждан на отделни ниви, както и между садовете (младите лозя). СбНУ XLІІ, 174. С речи: булка, спор, сад българина разбира невеста, умножаване, ново лозе. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 4, 3. Отравят ся новите садове и порязват ся. Присаждат ся нови лози и садят ся садове (нови лози). Лет., 1870, 183.

3. Диал. Стъблото на цвете, храст. Садът на гюла прилича на трън. Н. Геров, РБЯ V, 108. ● Нар.-поет. сад садя. Сад садила малка мома, / сад садила желта ружа, / желта ружа, ран босилек. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ V, 108.


Източник: Речник на българския език (онлайн)