САДЀНЕ1, мн. няма, ср. Отгл. същ. от садя1 и от садя се; посаждане, засаждане, насаждане1. Връщах се вчера от училището към дома. Саденето на царевицата вече започна, та селото пустееше. О. Василев, ЖБ, 166. Завари те, тъкмо садиш дръвчета в градинката. – Не е ли късно за овошки? – пита Деян. – Тъкмо време за садене: късна есен. Бл. Димитрова, Л, 36. Нареждането на снопите в кръг по хармана го наричаме садене. О. Василев, УП, 14. Садене на фиданки. Садене на лозе.
САДЀНЕ2, мн. няма, ср. Диал. Отгл. същ. от садя2 и от садя се; насаждане2. Освен работата по къра всичката домашня шетня чакаше на нейните ръце – от хурката до саденето на квачката под коша. А. Гуляшки, ЗВ, 295. Когато вече се смръкне, яйцата донасят се и се нареждат в гнездото. После се взима квачката и се тура на яйцата. Това се казва садене на кокошката. СбНУ ХVІІІ, 181.