СÀДЖАК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Диал. Пиростия. Сред огнището пърпори огън, ближе с червени езичета окаденото котле, закрепено върху разкрачен саджак. А. Гуляшки, Л, 79. До него [Нойко] седеше снаха му Кондовица, която бе сложила тенджерата на саджака, та постъкваше огъня. Д. Немиров, Б, 22. В средата на огнището виси кука, на която се окачва котлето за готвене. Гърнета и тенджери се поставят да се готви на огъня върху саджак – железен триножник. А. Гоев, ХСП III, 119. Огнището е добре накладено. Поставя се саджак в средата и върху него се захлупва подницата, за да се сгорещи добре. СбНУ XLII, 44.
– От тур. sacayak. – Друга форма: саджàк.