САДЍВО, мн. -а, ср. Диал. 1. Земеделска култура (обикн. зеленчук), засадена някъде (в градина, нива и под.). Влизаме в немного широка градина, по която се зеленеят всякакви садива – лехи лук и зеле, бразди високо издигнат на вид на притки фасул, размесен тук-там с корени кукуруз, буйно израсли патладжани. Т. Влайков, Съч. IV, 219. Широка е и градината им, която се простира зад къщата, дето има много овошки и всякакви садива. Злат., 1936, кн. 4, 156. Всяка първа гледка в котловините възбуждаше възторг в учениците: навсякъде цъфнали плодни дървета и цветя, раззеленили се ливади, ниви – всички посеви и садива тръгнали буйно. БТ, 1930, кн. 6, 91.
2. Само ед. Събир. Съвкупност от земеделските култури, засадени някъде (в градина, нива и под.); садевина. Отишел край един път, разврътел един голем бостан, насадил го със секикво садиво за ядене. Нар. прик., БНТв Х, 378.
– Друга форма: сàдиво.