САДЍЛО, мн. -а, ср. Градински инструмент с форма на заострено дървено или желязно колче с дръжка, с който се правят дупки в земята при садене на земеделски култури, цветя и др.; садилка. Добрият градинар си приготвя своевременно 1 – 2 садила. Садилото трябва да е удобно и леко. Прави се най-често от дървото на круша или череша. М. Алипиева и др., СЛГ, 113. Засаждането на младото лозе при старото лозарство било съвършено просто. С помощта на специално дървено садило се отваряли дупки в земята и се засаждали пръчките [от лоза]. Н. Хайтов, АМ, 251. Дръвчетата не са садят с колче или садило, но с желязната лопата им са направя място на две педи широко, че тогава се турга дръвцето право. З. Княжески, ПРШ (превод), 19-20. Длъжност му [на садача] е със садилото да направи дупки, да забоде пръчките [от лози]. ЖСт, 1894, кн. 4, 340. Предлаганото от фирмата садило улеснява засаждането на разсада. Садило за домати.