САДИСТЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. 1. Който се отнася до садизъм (в 1 знач.) и садист (в 1 знач.); садистически. Садистичните наклонности представляват комбинация от различни поведенчески, когнитивни и междуличностни характеристики, свързани с причиняването на физическа или емоционална болка на други хора с цел тяхното контролиране или унижаване. СбОНКП, 473. Садистичното личностно разстройство предполага използване на насилие и други видове агресия с цел доминация, оскърбително и унижаващо поведение в присъствието на други хора; преживяване на удоволствие от причиняването на психично или физическо страдание. В. Матанова и др., П, 336. Садистични перверзии.
2. Който се проявява като садист (във 2 знач.), показва склонност към садизъм (във 2 знач.). – В историята на пациентката прави впечатление устойчивото присъствие на насилието във всичките му форми. Появява се образът на един садистичен баща, който оставя траен отпечатък в целия ѝ живот. И. Зиновиева и др., ППСП, 315. Забележително. Най-младият член на Специалните десантни части, повишен в чин майор. Този човек или е някакъв митичен герой, или е закоравял садистичен убиец. Б. Дамянов, Пр (превод), 235. Била помолена [психоложката] да свидетелства като представител на мъж, обвинен, че е „Иван ужасния“ – небезизвестен садистичен нацист военнопрестъпник. Л. Андреева, ТПНР (превод), 108. Садистична натура.
3. Който e присъщ на садист (във 2 знач.); садистки, садистически. Могъл да преправя така гласа си, че звучал като глас, който иде изпод земята, и с него плашел малката Лоранс, като я уверявал, че това е гласът на умрялата ѝ майка. Детето се ужасявало, но той продължавал да го плаши, защото изпитвал садистично удоволствие. К. Гълъбов, ХРР, 215. Съставената от фелдфебели с изпитани садистични наклонности и закоравели престъпници охрана още по пътя ограби дори и дрехите на обречените нещастници [трудоваците]. Г. Крумов, ГВТ (превод), 68. Стражарите, които са се подчинили на авторитета на пристава и са ударили 101 тояги на невинния Стоян Кунчов, със садистична наслада коментират „подвига“ си. Пл. Панайотов, ККС, 148. Той скочи върху гърба на Петканов и започна с дива садистична настървеност да гази омаломощеното му тяло. К. Калчев, ЖП, 429. Т. Черноколев прекарва в следствието 212 денонощия. Унижаван е по най-садистичен начин. В. Тошкова и др., БССИ, 69. Садистично поведение. Садистични прояви. Садистично задоволство.
4. Който е извършен по особено жесток начин или се съпровожда с големи насилия и жестокости; садистки, садистически. Това, което се случи през септември 1923 г. – кървавите хорà, потопените шлепове, садистичните убийства между хора, които довчера заедно са си пиели ракията – всичко това помете без остатък дълбоко вкоренените представи за българската установеност и здравомислие. Е. Сугарев, БЕ, 131. Отначало масата има към убийствата отрицателно и предпазливо отношение; пролее ли се обаче първата кръв, кръвта престава да буди отвращение. Само така могат да се обяснят садистичните мъчения и издевателства над падналите жертви... Сп. Казанджиев, ФПС, 239-240. Садистични изтезания. Садистичен терор. Садистичен тормоз. Садистична гавра.
5. Прен. Който е свързан с предизвикване на неприятно чувство, страх, тревожност или раздразнение у някого; садистически. Всички ще потвърдят, че съдебните решения по данъчни дела не са садистична шега. Независимо, че така изглеждат. З. Славчев, ОДА, 248. Влечеше го садистичното ровене в душата на другия.