САДИСТЍЧЕСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Книж. Садистичен; садистки. Преустрояван през средните векове като феодален замък, обръщан на жилищна строителна площадка, той [древногръцкият амфитеатър в Помпей] все пак е останал в сравнително добре запазен вид до днес, напомняйки жестоката съдба на хилядите паднали гладиатори по неговата арена, задоволили садистическите страсти на патрициите. П. Минков, ОА, 123. Лесинг не одобрява напълно и характеристиката на Меропа като майка, но не защото я намира неприемлива, а по морални съображения. Поради нейната садистическа жестокост той я нарича майка, каквато може да се намери само между канибалите и мечките. К. Гълъбов, Л, 297. Има някаква садистическа ревност у Георги Райчева да развенчава живота от всички илюзии, да отмъсти, задето си е позволил да си създаде онова, което се нарича въображение. Злат., 1933, кн. 2, 89.
САДИСТЍЧЕСКИ нареч. Книж. Садистично. Разкрит от турците, свещеник Киприлов е хвърлен в Лозенградския затвор. Изтезават го садистически, като наливат разтопено олово в устата му, за да открие тайната на въстаническото дело. КГ, 2015, бр. 17, 6.