САДРАЗÀМИН, мн. садразàми, м. Простонар. Садразам; велик везир. Садразаминът заповядал да се изпрати още същия ден до членовете на привременния български съвет везирска заповед да прилагат фермана и да управляват духовно екзархията до избирането на екзарх. Б. Пенев, ИНБЛ IV (1), 145. Първото представително лице е великият везир, или садразаминът, който е облечен с чин наместник султанов. С. Бобчев, ПОС (превод), 41. Нека пази славата си сам падишахът, друга работа няма ни той, нямат ни пашите му, ни садразаминът му. Д. Талев, ПК, 297. Ти щеше да управляваш царство? Бе пезевенк, валипаша ли щеше да бъдеш, или садразамин в Стамбол? З. Стоянов, ЗБВ ІІІ, 1.
– От араб. през тур. sadrazam. – Друга (диал.) форма: садрезàмин.