САДУКЀИ мн., ед. (рядко) садукèй, м. Рел. Истор. Членове на едно от главните религиозно-политически течения в древна Юдея през II в. пр.н.е. – I в. от н.е. (с основоположник Садок), висши духовници, които се придържат стриктно към Мойсеевото Петокнижие и не споделят вярата във възкресението и безсмъртието на душата. Характерно за еврейския религиозен живот преди появата на християнството е усиленото религиозно търсене. В резултат на него се появяват няколко религиозни секти, между които на фарисеите, садукеите. Г. Бакалов, В, 52. Садукеите са еврейска секта, която се противопоставя на фарисеите и се стреми към елинизиране на Юдея. Садукеите са поддържани от римските прокуратори, които виждат в тях проводници на своята политика. Кл. Иванова, СБЛ IV, 536. Садукеите отхвърлят учението за ангелите и духовете и възкръсването на мъртвите. Повечето достигнали до нас различия между фарисеите и садукеите засягат второстепенни ритуални, юридически и календарни въпроси. Б. Минков и др., РИ (превод), 600. Един садукей: – Ангелите не съществуват. Един фарисей: – Ангелите съществуват, но аз не вярвам тоя човек да е говорил с тях. П. К. Яворов, С (превод), 29.
– От евр. собств.