САДУКЀЙСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. Рел. Истор. Който се отнася до садукеите. За садукейското право се знае само едно: то се отличава с неумолима жестокост. Д. Савова-Габровска, СЧ (превод), 211. Идеи велики / проповяда Исус Христос на земни владики; / а евреи, фарисеи, / сатанските брате плачат, викат и молат са: „Разпни го, Пилате! / Той осъжда почти сичко, / що е садукейско; / той говори, че ще падне царството юдейско“. Л. Каравелов, Съч. I, 78.