СÀЖДА ж. Обикн. мн. Малка черна частица, прашинка, която се отделя във въздуха при непълно горене и се отлага по вътрешната страна на печки, кюнци и др. и по повърхности, близки до източника на горене. В долната част на заводските комини пушекът, получен от изгарянето на горивото, минава през електростатично поле. При това пепелта, саждите и другите частици стремително се отнасят с особен колектор и не попадат в атмосферата. М. Ганева, ГМ (превод), 56. Влакът потъна в черната лятна нощ. От време на време струя пушек от локомотив посипваше всичко с едри сажди. К. Константинов, Избр. разк., 61. Някои били чували нощем как Перуниката чисти кюнци от сажди. Правел това късно, чака, изглежда, селцето да заспи. Й. Радичков, СР, 87. Най-важният пигмент за приготвяне на черна боя са саждите. Ил. Рашков, ПТ, 111. – Ще ти влезе сажда в окото! Тя се опита да го [прозореца на купето] затвори, но той пак се хлъзна надолу. Преместихме се на други седалки, за да не ни духа. Г. Данаилов, ДС, 55. Кухнята беше почерняла от сажди.