СÀЖДЕН, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е от сажди, съдържа сажди или е пропит от сажди; саждив. Голям недостатък на ребрестите тръбни радиатори е, че се почистват много трудно. Получават се саждени частици, които опушват помещението. Щ. Щерев, СТС, 145. На китката на ръката му се бяха изписали две саждени черти. Д. Кисьов, Щ, 461. Голяма ще да е била радостта на Гутенберга, когато изрязал букви от дърво, наредил ги да образуват думи, намазал ги със саждена багра и ги отпечатал на хартия. Н. Райнов, КПК, 13. Те [падналите метеорити] са съвсем черни, покрити със саждена кора, под която се намират сложни въглеродни съединения. К, 1963, кн. 9, 34. Сажден нагар. Саждени петна. Сажден пушек.
2. За цвят, нюанс и под. – който е тъмен, наподобяващ цвета на саждите; саждив. Отново се дръпна настрани, за да вляза първа. Пристъпих несигурно и спрях върху избелял килим в саждени тонове в средата на неголямо кръгло помещение. Н. Розова, ОВ (превод), 428. Светлината побеждава мрачините. На тъмните, оловни, саждени тонове [на фреската], в които се гърчат гъмжащи чудовища, се противопоставят лъчезарни багри, отдето излитат стрелите на бог, който праща на земята сияние, ред и хубост. Н. Райнов, ИПИ X, 22. Коса със сажден цвят.
3. Който е с тъмен цвят, подобен на цвета на саждите; саждив. Небето беше станало саждено, покрито с тежки дъждовни облаци. Н. Розова, Т (превод), 313. Негърка. / Във една витрина се оглежда / черната жена. / Зъбите ѝ греят, греят бели, / а лицето – саждено. БР, 1940, кн. 1, 32.