САЖДЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който е покрит или изцапан със сажди. Жените на всички тези мъже не познаваха убийствения селски труд, не готвеха върху задимени кюмбета или на широки огнища със саждиви канджи. Г. Караславов, ОХ, 35. Тенджерата весело къкреше, жълтеникавите езичета на пламъка лижеха саждивото ѝ дъно. М. Марчевски, П, 214. През дим / черни, саждиви, изкаляни – без команда, / без ред – тъй както, когато изригне стремително кратер. / Братя! Гео Милев, Съч. I, 2006, 15. // Който съдържа сажди или е пропит със сажди; сажден. Кой знае сладостния аромат на розите и пъстрите цветя в полето – задавен от саждивия пушек на комините, от бензинния дъх на моторите и тежките масла на машините? Гео Милев, Съч. I, 2006, 199-200. Цялото студио бе гъсто осеяно от белите косми на хрътката – тя бе аристократично бяла, въпреки саждивия парижки въздух. Б. Райнов, Избр. пр II, 257.
2. За цвят, нюанс и под. – който е тъмен, наподобяващ цвета на саждите; сажден. Очите му не бяха постоянно бляскави, а бляскаха при подходящи обстоятелства. Иначе имаха убит, саждив цвят. А. Гуляшки, КЛ [еа].
3. Който е с тъмен цвят, подобен на цвета на саждите; сажден. Бях нарисувал и една картина „Предградие“, само дълга сива улица със слепи опушени стени и с една малка фигурка в далечината, бързаща под надвисналото саждиво небе. Б. Райнов, Избр. пр І [еа].
◊ Саждива гъба. Ядлива гъба с разперена, почти плоска землистосива до стоманеносива шапка с изпъкнало връхче в центъра, която расте в иглолистни гори. Tricholoma terreum. Саждива гъба. Добра ядлива гъба с приятен вкус и гъбен аромат. Д. Йорданов и др., ГБ, 197.