САЗ1, сàзът, сàза, мн. сàзове, м. Струнен музикален инструмент с крушовиден корпус, дълга шийка и 3-4 двойни или тройни металически струни, разпространен в някои източни страни (Иран, Афганистан, Турция и др.). Някъде навътре из къщата някой свиреше на саз, смееха се весело жени. Д. Талев, И, 606. Вещ свирец нагласяше изпънатите до скъсване струни на саза си, за да зазвънтят стройно. В. Мутафчиева, ЛСВ І, 623. В това ханче харамиите се събирали след всеки грабителски поход и тук по цели дни са яли, пили и пели своите хайдушки песни под звуците на сазовете. Хр. Максимов, ЗР, 16. Сядаше той на мястото си и посягаше, та откачаше висящия от най-ниското клонче сладкострунен саз. Д. Немиров, Б, 146. По-нататък ще видиш млад персианец, че удря огромна тамбура с безчет жици, която се казва саз. Св. Миларов, СЦТ, 125.
– От перс. през тур. saz.
САЗ2, сàзът, сàза, мн. сàзове, м. Диал. Тръстика или друго растение, която расте в блатисти, мочурливи места. Всичко става зелено, потайно, оплетено от виещи се растения, гъсталаци от саз, стари буки, дъбове и брястове. Ст. Станчев, ПЯС, 101. – Шумолял ли ти е скоро саз, сине мой? Скоро опивал ли те е дъх на дива мента? К. Колев, ТЕ, 118. На таквиз [блатисти] места растат сазове и други водни треви и бурени. Земл., 1884, бр. 16, 123.
– Тур. saz.