САЙБЍЙКА ж. Диал. Жена сайбия (в 1 знач.); стопанка, евсайбийка. Стоица, откакто е при Гълъбуш, на нива не се бе потила. Направи я Гълъбуш сайбийка на заможен дом. В. Караманчев, ЧЗ, 134. Кога вземе да ляга, са чука на вратата: – Сайбийке, отвори, сайбийке, ний не сме лоши хора, войводата ни са разболя и искаме да остане за ден-два тука. Тя мислила, мислила и отворила. Вл. Демирев, ХВ, 56-57. Един от кукерите благославя: „Да са живи сайбия (домакин) и сайбийка, коне и волове, овчари и овчарки, крави и телци!“. БНТв V, 310. – Стягай са, конче, стягай са, / на Стамбол града да идеш, / да идеш и да са върнеш. / Ако са днеска не върнеш, / сайбийка нема да имаш. Нар. пес., Н. Младенов, ОЗ, 123.