САЙГЍЯ ж. Диал. Почит (в 1 и 2 знач.), уважение. И наше бугаре, кога да си предадат царството, никой никого не припознавал; никой никому немал сайгия. БНТв ХІ, 52. И готови ги [владиците] намерваш да набеждат и да клеветят еднородците си, без да имат ни толкоз сайгия към рода и отечеството си! Г, 1863, бр. 2, 12. Деца дребни играеха там и като слушаха старите, че хортуват за владиката: – Бе! Тази владика е българска, дето иде, затуй голема сайгия ша сторят хората! СбНУ ХХІ, 11.
– От тур. saygı.