САЙДЍСВАМ, -аш, несв.; сайдѝсам, -аш и сайдѝша, -еш, мин. св. сайдѝсах, св., прех. Диал. Почитам1 (в 1 и 2 знач.), зачитам2; уважавам, тача. – Сега младите много-много не сайдисват старите, а нашата снаха е друга. И. Петров, НЛ, 107. Даскал Генчо повика ратаите от селото и ги нахрани и напои да запомнят сватбата му. Всички останаха доволни, че ги е сайдисал даскалът, като ги е поканил на сватбата си. К. Калчев, ПИЖ, 108. Райка: – Нека си вземе пак някоя чорбаджийска дъщеря... Дядо Славчо: – Може той. Може която иска, да си вземе. Ама е, че сега нас сайдисва чивякът и с нас иска да се сроди. Т. Влайков, Съч. IV, 352. Уйчо сичките калеса. / Я мене не ма сайдиса, / не ма на сватба калеса. Нар. пес., СбГЯ, 3. сайдисвам се, сайдисам се и сайдиша се страд. и взаим. Разправяше на гостите си, че валията Хуршид паша се готвел пак да обходи някои градове из вилаета. – Нека дойде и тук, та да видим дали и тази година ще се сайдишем като лани – каза Христо Гешов. М. Стоянов, ИР, 225.
– От тур. saydi, мин. св. от saymak.