СÀКАНЕ ср. Диал. 1. Отгл. същ. от сакам и от сакам се; искане.

2. Желание. Царот той час повелял да се изполнит сакането му. Царската повеля се изполнила без забава – заклали, одрали и отнесли на показаното място конете. Нар. прик., СбКШ, 16. Детето пак рекло на пърстенот: „Сакам утре да найдам бахчи како царскине“. И утрината се сторило по сакането негово. Нар. прик., СбКШ, 45.


Източник: Речник на българския език (онлайн)