САКАТЛЪ̀К, мн. -ци, м. 1. Разг. Злополука, нещастен случай или неприятна случка, събитие; неприятност, нещастие, беда, произшествие, беля. А началникът реди ли, реди: – Ние и пенсия ще се опитаме да ти извадим! Като поработиш, казва, някой ден за държавна работа и ако ти се случи, да речем, някаква злополука – сакатлък с ръка или крак, току-виж, пенсията ти, казва, сме я вързали в кърпа... Н. Хайтов, ДР 1969, 166. – Не си ли чул нещо за оная катастрофа, защото аз подочух. – И аз чух за некакъв сакатлък тука, покрай блатото, ама де да го знам сега. Ал. Томов, П, 79. – Хм, не е она [дъщерята на Топуза] за нашата къща! – Не е, и я думам, че не е, ама да прощаваш, заслепило се. Или нея, каже, или друга не!... А ако не, каже, а он щел да направи некой сакатлък! – Сакатлък ли? – Така рекъл!... Щел, каже, да убие Пунчо Лалин, оти, знаеш, и он обикалял покрай Топузовите порти. М. Георгиев, Избр. тв, 293. Ние чухме ангелския му глас още отдалеч, когато той се кашлеше през гората, знак хайдушки, за да ни предизвести, да не би да стане някой сакатлък. З. Стоянов, ЗБВ I, 210.
2. Остар. Телесен недостатък, физически недъг. Нерядко шегите и подмятанията на дружината се отправят и към едноръкия Пано. Нека отбележа, че при честите закачки никога не се намесва неговият сакатлък. Този му недъг, изглежда, несъзнателно будеше у всинца ни едно съчувствие. Т. Влайков, Съч. VI, 40. – Ранили са те, казват. Ех, на война и без това не може, само дано сакатлък да ти не остане, а то другото се забравя. Г. Караславов, ОХ ІІ, 102. Ако ся е случило да си и ти самичка злочестна и саката, тогаз не забравяй, че телесните сакатлъци ся украшяват чрез един образован дух и благородно сърце. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 155-156.
3. Само ед. Диал. Качество на сакат; сакатост, недъгавост (Н. Геров, РБЯ).
– От тур. sakatlık.