САКАТЯ̀ВАМ, -аш, несв.; сакатя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Остар. Осакатявам1; всакатявам. Опитите му с животни са фрапиращи. При човека работата е по-трудна. Да сакатят млади хора, за да подмладяват старците, нито е възможно, нито има оправдание. Ас. Златаров, Избр. съч. III, 72. Кога закрепяше поглед над нивата, ще почне да я хвали: „Нива като люлка – едра, гъста… И чиста – няма паламида, няма бабин зъб да ти сакати ръцете“. Ил. Волен, МДС, 95. Ботйов е ревнив към езика. Сам той майчински се грижи за него и е строг, безпощаден дори към тия, които го сакатят. Хип., 1926, кн. 5-6, 284. Беднийт руски език! Колко го мъчим и сакатим ние, българите. Н. Бончев, Съч. І, 148. сакатявам се, сакатя се страд. и възвр.
САКАТЯ̀ВАМ СЕ несв.; сакатя̀ се св., непрех. Остар. Осакатявам се; всакатявам се.