САКЕЛÀРИЙ, -ят, -я, мн. -ии, м. 1. Истор. Висш сановник във Византия, който осъществявал контрола върху административните и финансовите дела на империята. При изключителната важност, която във византийската държава се отделя на финансите, никак не е чудно, че във византийския бюрократичен апарат финансовото управление заема особено голямо пространство. Като наблюдаващ всички финансови учреждения в средновизантийско време се появява сакеларият. И. Славова, ИВД (превод), 336. И от Йосиф Вринга са намерени печати в Преслав, но в качеството му на императорски сакеларий. А. Николов и др., СБД, 162.
2. Църк. През ХІ – ХІV в. – църковен сановник в Цариградската патриаршия, който контролира приходите и разходите на Църквата и отговаря за църковното и манастирското имущество. Четири от известните писма на Михаил Италик са изпратени от Филипопол: две до Теодор Продром, едно до сакелария на константинополския патриарх, т.е. лицето, което се занимавало с финансовите въпроси на Църквата. А. Данчева-Василева, П, 329. В Цариградската патриаршия виждаме добре уреден многоброен чиновнически щат, установен по подражание на службите в императорския двор. По-важни длъжности били сакеларий, логотет (сметководител), екзарх. Ив. Снегаров, КИПС, 478. Михаил Гавра по същото време е бил сакеларий на Цариградската патриаршия. В. Гюзелев, ИСИБ I, 272. // Разш. Църк. В миналото – свещеник, който контролира приходите и разходите и отговаря за църковното и манастирското имущество в епархия. Според кондиките на Пловдивската и Търновската митрополия през XVIII и началото на XIX в. към епархийските управления се споменават: иконом, който се грижи за недвижимите имущества на духовните заведения в епархията; сакеларий, който контролира финансовите дела. Р. Радкова, БИВ, 81. На 1 юни 1818 г. било съставено съглашение между търговците и първомайсторите на еснафите занапред да бъдат определени 7 души, които заедно с иконома и сакелария на митрополита да разглеждат споровете между християните. З. Маркова, БЦД, 28.
3. Само ед. Църк. В миналото – почетна титла на православен свещеник. Към него приближи сакеларий поп Атанас, пошушука си нещо с него, после му поднесе да целуне един посребрен кръст. Ц. Родев, ИСД, 696. Еднакъв формат, почерк и правопис има и други един Сборник неделни и празнични слова, постъпил в Народната библиотека от сакеларий Михаил Цв. Радулов. Б. Цонев, ИБЕ I, 264.
4. Църк. Свещеник с такава титла.
5. Църк. Свещеник, който отговаря за църковните одежди и съдове. Бележката е от ръката на книжовника Исидор, сакеларий (отговорник за църковните съдове и одежди) в гр. Сливен. Б. Ангелов и др., СБЛ V, 509.
– От лат. saccelarius ‘пазител на съкровища’ през гр. σακελλάριος.