САКÒ, мн. -à, ср. Горна мъжка или дамска дреха с дължина до кръста или малко под него, която се носи като част от костюм или отделно с панталон или пола. Влиза Борис. Облечен е много изискано: черно сако, райе панталони, лачени обувки. Й. Йовков, ОЧ, 115. Носеше сако от кафява панама, светъл голф и великолепни спортни обувки. Д. Димов, Т, 85. В мътната светлина на лампите минаваха улисани хора, повечето с шлифери, но имаше и по сака и без шапки, с вдигнати яки. П. Вежинов, НБК, 133. В бутониерата на тънкото му бежово сако аленееше малка роза. Ем. Манов, ДСР, 382. Стана ѝ горещо и свали сакото си. Костюм от сако и пола. Дамско сако. Вълнено сако. Копринено сако. Карирано сако. Лятно сако. Елегантно сако. Спортно сако. Кадифено сако. Износено сако. Едноредно сако. Вталено сако. Сако без ревери.
– От итал. sacco през нем. Sakko.