СÀКОС м. 1. Църк. Богато украсена богослужебна дреха, носена от архиереите по време на литургия, която е с дължина малко под коленете и с широки къси ръкави с пришити по тях звънчета. Епископът носел върху своето расо стихар и върху него слагал омофор. Накрая, над всичко, епископът обличал сакос (дълга дреха с широки ръкави, без отвори отпред и отзад). Т. Томов, ВПН, 388. Очевидно е, че през XIV в., а вероятно и по-рано, българският патриарх е имал право да носи сакос. В. Панайотов, Т, 451. По времето на патриарх Евтимий Търновски архиереите не носят още нито митра, нито жезъл. Тогава и архиереите използуват като богослужебна одежда обикновен филон и само в изключителни случаи обличат сакос. Ив. Богданов, ГПЕ, 102. Свещените одежди, които употребляваме в сегашно време при богослужението, са следните: стихар, сакос, омофор и митра. З. Петров и др., ЧБ (превод), 99.
2. Истор. Дълго наметало от тежък пурпурен плат, богато украсено със скъпоценни камъни, носeно от византийските императори и българските царе през Средновековието като символ на власт; багреница. Официалната дреха на българския самодържец бил т.нар. сакос – средновековните българи го наричали багреница. Й. Андреев, ИВБЦ, 137. Основният източник на информация за регалиите и костюмите на Тертеревци са техните монети. Георги I Тертер е изобразен заедно със светец. Владетелят е представен гологлав, облечен е със сакос. Кр. Кръстев, БЦДТ, 221.
– Гр. σάκκος.