САКРАЛИЗÀЦИЯ1 ж. Книж. 1. Придаване на сакрален (в 1-3 знач.), свещен характер, съдържание, смисъл на нещо. Противоп. десакрализация, десакрализиране. На Изток тези [Светите] места са свързани с живота, чудесата и страданията на Исус. Тяхната сакрализация започнала от времето на Константин Велики, който пръв употребил термина „свято място“. Е. Койчева, ПКПБ, 11-12. Що се отнася до черковните текстове, тяхната сакрализация създава цели направления като херменевтиката, грижещи се за тълкуването им. Б. Ничев, ОСЛ, 94. Диоклециан възприема и някои обичаи от персийския шахски двор, където личността на владетеля е предмет на обожествяване. По аналогия се извършва сакрализация на особата и обкръжението на императора. „Свещени“ стават дворецът, законите, войската, мислите, служителите му... Г. Бакалов, В, 192. У славянските народи сакрализацията на хляба получава санкция от християнството, но тя е с по-архаичен произход и е известна у много земеделски народи. А. Гоев, ХСП III, 170. Сакрализацията на изворите е универсална – те представляват началото на живата вода, която е като дъжда, божествената кръв. К. Тодорова, БМ, 41.
2. Прен. Утвърждаване, налагане на представата за сакрален (в 4 знач.) характер на нещо, придаване на изключителна ценност и значимост на нещо. Противоп. десакрализация, десакрализиране. Захари Стоянов, сам апостол в Априлското въстание, е направил може би най-много за неговата героизация и сакрализация със своите „Записки по българските въстания“. Според него „тия са най-блестящата страница от новата ни история, не притежаваме друго по-славно минало, което да ни характеризира като народ“. Р. Даскалов, КМБВ, 204. Неприсъщата на българския културен контекст сакрализация на жива публична фигура достига своя апогей по отношение автора на „Под игото“ през 1920 г., когато с официални тържества е отбелязана 70-годишнината на твореца. В чест на юбилея е създаден и издигнат в Борисовата градина и първият паметник на Вазов. Св. Казаларска и др., МО, 175-176.
САКРАЛИЗÀЦИЯ2 ж. Мед. Срастване на последния поясен прешлен с кръстната кост. Понякога към сакрума прираства последният лумбален прешлен (сакрализация). А. Кацулов, НА, 35. Сакрализацията бива частична или пълна. Среща се в 70% от жените и в 15% от мъжете. Вл. Овчаров и др., АЧ, 92.