САКРАЛИЗЍРАМ, -аш, несв. и св., прех. Книж. 1. Правя или ставам причина нещо да придобие сакрален (в 1-3 знач.) характер, съдържание, смисъл, да се възприема като свещено, свързано с Божественото. Противоп. десакрализирам. Ранните езически концепции сакрализират пряко властта и лицето на владетеля. Така се появява фигурата на царя – бог, или още по-точно на царя – жрец – бог. Ив. Билярски, ПКЛ, 214. Иконата се изнася от манастирския храм в деня на водосвет, за да подсили и сакрализира ефекта от ритуала с осветяването на водата за миряните, т.е. иконата осъществява и подкрепя извършването на чудото на освещаването на водата. Ал. Куюмджиев, СГЦ, 382. Монотеистичните религии, както е известно, сакрализират заедно с текста и езика му (триезичната догма при християнството), което не спомага за развитието на преводаческата практика. Б. Ничев, ОСЛ, 94. Отиването до всеки един от разположените в мислимия идеален кръг свещени извори сакрализира постепенно духовната територия на селището. Вярвали, че така се осигурява защитата на населеното място от светците покровители. Я. Христова, БТКИ, 212.
2. Прен. Утвърждавам, налагам представата за сакрален (в 4 знач.) характер на нещо, придавам изключителна ценност и значимост на нещо. Романите на Талев сакрализират борбата на българския народ за национална свобода. // Утвърждавам, налагам представата за някого като сакрална личност, имаща извънредно голямо значение в историята, културата и под. на народа. В „Епопеята“ [на Иван Вазов] са сакрализирани почти всички значителни имена от по-новата ни история. ЛВ, 2016, бр. 14, 7. сакрализирам се страд. С неизбежното хронологическо отдалечаване от „събитията“ все повече тези събития – по силата на един паралелен и насрещен процес – се уголемяват и сакрализират. М. Димитрова и др., ЯЛБС, 280.