САКРАЛИЗЍРАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от сакрализирам като прил. Книж. 1. Който е придобил сакрален (в 1-3 знач.) характер или смисъл, възприема се като свещен, свързан с Божественото. Противоп. десакрализиран. Обичаят да се води по обреден начин за вода невястата при първото ѝ отиване след сватбата на водоизточника, спомага за разкриване същността на последния като „свещено“ (сакрализирано) обредно място, към което са съсредоточени и много други обреди и обичаи. Й. Манкова, КВ, 58-59. Периодът до средата на XIX в. е времето, когато се руши миналото, основано на сакрализирана култура, като все още не са установени новите форми на културен живот, присъщ на буржоазното общество. Р. Радкова, БИВ, 359. Владетелската идеология на българи и хазари е белязана от редица сходства. Те визират наличието на строго определен владетелски род (династия), който има сакрализирана природа. Пл. Павлов, БС, 28.
2. Който се възприема като носител на нещо сакрално (в 4 знач.), свято (в 8 знач.), изключително ценно и значимо. Противоп. десакрализиран. След 1989 г. довелата до освобождение Руско-турска война започва да се разглежда по-критично и у нас. В самите изложения вече се обръща внимание на кризи, вражди между преди просто сакрализирани дейци в революционното движение, което вече не изглежда така монолитно. Р. Даскалов, КМБВ, 224-225.