САКРЍСТИЯ ж. Църк. Помещение в католически храм или специална отделна сграда към такъв храм, където се съхраняват църковната утвар и свещеническите одежди и където свещениците се преобличат преди богослужение. С църковна покъщнина, като одежди, чаши, дълги бели ризи и други вещи, църквата разполага достатъчно. Всички тези неща се пазят в манастира в една нарочна стая, понеже църквата няма сакристия. Б. Примов и др., ДКД, 93. В огромните подземия на храма [„Св. Петър“ в Рим] са поставени саркофази предимно на папи. Южно от храма, но съединена с него е сакристията – отделението за черковни одежди и предмети. Св. Кираджиев, Р, 126.
– От лат. sacristia.