САКСАУ̀Л м. Храст или невисоко дърво с височина от 1,5 м до 12 м, изкривено стъбло и здрава дървесина, разпространено в пустинните и полупустинни области на Средна Азия. Haloxylon ammodendron. Сянката на самолета пресече жълтата лента на Сърдаря. Прелетяхме великата пустиня, където расте само саксаул – дърво без листа, без сянка. А. Каралийчев, С, 157. През пролетта тя бе ходила с една експедиция в Барга, край границата с Монголия. Една седмица прекараха сред пясъчните дюни, обрасли със саксаул и хилави треви. К. Савов, ККМ (превод), 417. Разседла коня, направи си край храста саксаул заслон от вятър и легна върху кечето, което подлагаше под конското седло. В. Корнилев, Н II (превод), 114. Саксаул – най-обикновеното и най-необикновеното растение в Гоби. От далечни времена се знае, че единствената опасност за съществуването на Гоби е движението на пясъците, а саксаулът с неговите дълбоки 20 м корени е най-сигурната и естествена защита против ерозията на почвата. К, 1990, кн. 6, 22.
– От казахски seksevil.