САКСЍЕН, -а, -о, мн. -и и -ѝйна, -ѝйно, мн. -ѝйни, прил. 1. Който се отнася до саксия. Но си спомням, че тълкувахме единството на смешно и тъжно в съдбата на „човека от президиума“, престанал отдавна да живее истински, превърнал се в нещо като предмет от инвентар на учреждение, като саксиена украса. Ст. Каролев, МТВ I, 303. Саксиена подложка.
2. Който расте, отглежда се в саксия. Древногръцките жилищни градини водят началото си от вътрешния двор на гръцката къща. В по-богатите къщи вътрешният двор се оформял като градина с вази, скулптурни фигури и цветя, а в по-бедните – с каменни плочи и саксийни растения. Л. Стойчев, ПЛА, 16. Масово [зокумът] се отглежда у нас като саксийно растение и на открито в Струмската долина. Н. Андреев и др., Ф VIII, 428. Саксиен карамфил. Саксийна култура.
3. Който се отнася до растения, които растат, отглеждат се в саксия. Трябва да се спазват и правилата за поливане. В саксийното градинарство това е най-трудоемката работа. Преса, 2013, бр. 75, 11.
◊ Саксийно цвете (растение). Книж. Изнежен, физически незакален човек; парниково цвете.