САКСЍЯ ж. Съд от глина или от друг материал, обикн. с кръгъл широк отвор, в който се засаждат и отглеждат цветя и други растения. Как ми е драго да имам моя къщичка, да туря бели перденца по прозорците, да наредя саксии с босилек. Й. Йовков, А, 30. Там се отваря прозорец, по него са наредени няколко саксии цвете. Две индришета, две мушката, един карамфил и няколко стръка латинка. П. Тодоров, И II, 36. На прозореца в глинена саксия растеше стръкче фасул. П. Бобев, ГЕ, 41. Саксии до саксии – по прозори, / по маси, вред е майка ми безчет / натрупала. П. П. Славейков, Събр. съч. V, 136. Розмаринът може да се отглежда и в саксия. Балкон, отрупан със саксии.
◊ Не съм расъл в саксия. Разг. Придобил съм достатъчно житейски опит и поради това познавам добре хората и живота, не съм наивен. Аз също не съм водил живот на отшелник. Нито съм расъл в саксия. Войник бях, живял съм дълги години ден за ден, какво ли не се случва на мъжа в такива случаи... Ц. Родев, ИСД, 746. Раста (расна, гледан съм, отгледан съм и др.) <като цвете> в саксия. Разг. Живея, развивам се, обграден с много грижи и внимание от страна на някого или нещо, запазен от всякакви неблагоприятни обстоятелства, сблъсъци, неприятности и др., в резултат на което обикн. съм негоден да се справя сам с трудностите в живота. Най-малкият син Тони е отгледан като цвете в саксия: той е нежен и слаб, той е поет. М. Николов и др., БЕЛ, 149.
– От тур. saksı.