САКСÒНСКИ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се отнася до саксонец (в 1 знач.) и до Саксония (историческа област). Уилям Завоевателят действаше светкавично – отнемаше владенията на саксонските благородници и ги даряваше на свои рицари, които се бяха сражавали на негова страна. Т. Тодоров, Л (превод) [еа].
2. Който се отнася до саксонец (във 2 знач.) и до провинция Саксония в днешна Германия. Немецът е патриот и в покупките. При сравнително еднакви стоки изборът е винаги в полза на родната. Баварците пият само баварска бира, саксонците – само саксонска. Б. Дуранкев, НКСВ [еа]. Докато работническите движения бяха досега само частични, понастоящем обхванаха цялата страна. В Дрезден, Лайпциг, Кемниц и др. саксонски градове ежедневно се извършват по няколко демонстрации. РабИ, 1923, бр. 19, 2.