САКЪ̀В, -а, -о, мн. -и, показ. мест. като прил. Диал. Такъв. – Сакъв ли ви е аркадашлъкът, да ме оставите сам самичек да се браня, вие да бягате? Ил. Славков и др., С, 209. Георги са тогава чудом зачуди: / „Оти, майчо, думаш сакива думи?!“. Нар. пес., СбВЧ, 329. – Я бре, Бързьо, луди млади. / И тебе ще видим, Бързьо, / ти какъв ще девер стана. / Първо рекли: сакъв. / Сетне рекли, бре, хубавец! Нар. пес., СбВСТ, 74.
– Други форми: съкъ̀в, сакàв.