САКЪ̀ЗОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до сакъз. Дъвките, от които обаче можело да се правят балончета, се появяват за първи път през 1869 г. Тогава дъвката, направена от сакъзовата смола в комбинация с други вещества, става много по-популярна и използвана, отколкото кората от смърч. СДФР 2009, 84.
◊ Сакъзово дърво. 1. Вечнозелено дърво, разпространено по Средиземноморието, от което се добива ароматна смола, която има и лечебни свойства и се използва за медицински цели; сакъз. Pistacia lenticus. Северен Алжир. По склоновете на крайбрежните планини на височина до 1000 м се разполага най-типичната средиземноморска растителност – вечнозелени, сухолюбиви и често бодливи храсти и невисоки дървета (сакъзово дърво, дива маслина, акация). Д. Душанов, А, 10. Градът прилича на голяма ваза, поставена върху великолепна маса – скалата на Монако – заобиколена от три страни с море, скрита под вечнозелени палми, евкалипти, мирти, сакъзово дърво, пръснати тук-там в прекрасен безпорядък. А. Керемидаров, МШ (превод), 350. 2. Материал от това дърво. После, завършвайки обяда с обичайното сладко от дюли, Гаргантюа чистеше зъбите си с клечица от сакъзово дърво. Д. Попова, ГП I (превод), 98.