САКЪ̀Н частица. Простонар. Самост. или със следв. изречение със съюз да и сказуемо в отр. форма. 1. За подчертаване на несъгласието на говорещия да се извърши нещо или на предупреждението му, че определено действие е нежелателно и не бива да се прави; в никакъв случай. Видеше ли, че някое дете се тъкми да скрие нещо в джоба си, извикваше му: – Сакън! Да не вземете нещо владишко, защото е прокълнато! Г. Караиванов, ЮМ, 53. Когато разбра, че момчето иска да продължи за Смърчин, старецът се възпротиви: – Сакън! Да не си помислил, дядовото. Ще стоиш тук при мене на воденицата. П. Здравков, НД, 229. – Само че още е абсолютно строга тайна и сакън да не се изтървеш пред някого! Тарас, ТМ, 78. – Либе Марийке, Марийке, / довечера ще да дойдем, / да дойдем, да та искаме – сакън да не си отрекла, / родата да ни посрамиш! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 182.
2. Неодобр. За подчертаване на опасението на някого, че може да се случи нещо, което той неоснователно възприема като неприятно, затруднително, лошо. – Веднага щом кажеш нещо неприятно на Скарлатови в очите, и те прекъсват разговора! Сакън, да не чуят истината!... Св. Бъчварова, ЗП III, 147. Еднаж бях се оттеглил в одаята и си нареждах донесените от Лайпциг книги. Ето го и Коле, тича и се премята по килима и пак става и тича, сакън да не скрия нещо от него. Ал. Балабанов, ИАТС, 263. – Аман с вашата педантичност – кипна тя. – То ваше нещо да не се пипне, сакън! Тарас, СГ, 66. Богати хора в Саръджа има, ама те си крият парите и за жълтици ли, сакън! – за такова нещо и дума не дават да се каже. Й. Йовков, ПГ, 51.
– Тур. sakın.