САКЪНТЍЯ, мн. няма, ж. Диал. 1. Материален недостиг, обикн. на пари; недоимък, притеснение. Моля извинение за историята с „пресловутите 16 лева“. Ама да знаеш на каква сакънтия бях, па и съм... Ал. Константинов, Събр. съч. IV, 130. Оплаква се [Стойчо Каравелов], че „западнал зле“ в търговията си, та търпял „сакънтия“, и съветва Любен и Петко да не харчат много, тъй като отпуснатите им средства трябвало един ден да се изплащат. М. Арнаудов, ЛК, 33-34. Тати ми казва, че имал сакънтия, къщи и плевня правел, аз не искам от него, но от моите си пари, които са у него. М. Кънчов, В 2006, 573. Едно време тука нещо беше, / у град Нюкюп тарапана беше. / Па не беше тая неволия. / Па не беше тая сакънтия. Нар. пес., СбНУ ХІ, 28.
2. Грижа, проблем, затруднение. И когато тя попита: „Сакънтия в работата си ли имаш, сине?“, той отговори, че ходил на панаира, за да поръча сто хиляди пушки на чуждоземски търговец, но не поръчал, защото не му пратили обещаните от градовете и от селата пари. Д. Дишев, ЗБ, 52-53.
– От тур. sıkıntı. – Друга форма: сакантѝя.