САЛÀМЕЦ м. Разг. Умал. от салам; саламче. Каменоделецът Луко си правеше следобедна закуска – глава праз лук, туршийка от бурканец, саламец. Ал. Томов, П, 22. От време на време се сети за мен, купи ракийка, саламец. „Отпусни си душата, тате, и ние не сме от последните хора.“ В. Пламенов, ВТ, 24.