САЛАМУ̀РА ж. 1. Вода с разтворена в нея сол, използвана за приготвяне и съхраняване на туршия, кисело зеле, сирене, месо, риба и др., а в миналото – и при някои технологични процеси в кожарството; разсол. След като изстинат напълно, нареждаме камбите в стъклени буркани или делвичка, заливаме ги с изстиналата саламура. П. Чолчева, ИГР, 140-141. Рибиците на прасето отиваха в качето със сланината за „кръвтиня“ – осолено свинско месо в саламура. Ив. Хаджийски, БДНН II, 20. Чалъмът му [на сиренето] е в мярката – да знаеш с колко сол да го солиш и през колко време да подменяш саламурата. А. Гуляшки, СВ, 7. Кожи, консервирани по посочения от нас начин в саламура, вече стават добър материал за кожарската индустрия. Пр, 1954, кн. 1, 40. Саламура за дивечово месо. Саламура за кисели краставички.
2. Диал. Вид рибена чорба, люта и много солена, приготвяна в някои краища на България. Саламура в Тетевенско е пикантна рибена чорба, която често се яде студена. Саламурата е доста кисела, лютива и солена. М. Нешков и др., Е, 230. Екологичният и селският туризъм в района [Тетевенско] са силно развити и това се дължи на следните благоприятни предпоставки: разнообразие от местни, традиционни, български специалитети, характеризиращи местната кухня и предлагани от по-голямата част от къщите за гости, като например: вита баница, питка със сирене и шарена сол, катък, тетевенска саламура. СбТУР, 169-170.
– От гр. σαλαμοὑρα от лат. sal ‘сол’ + muria ‘саламура’.