САЛÀМЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от салам; саламец. След кратък престой в кухнята Кева вече сервираше в прекрасните ни чинии и чинийки най-неочаквани лакомства – парченца саламче, кисела краставичка, сиренце, кашкавалче, препечен хляб. Г. Георгиев, ПИ, 22. Докато да му даде баба саламче, и то избяга котенцето! Д. Камбуров и др., СБ, 276.


Източник: Речник на българския език (онлайн)