САЛÀТКА ж. 1. Умал. от салата (в 1 знач.). Стамат Хаджиспасов седеше на канапето в красиво подредената одая на дома си. На масичката до него имаше салатка от краставички и репички, а в малката кристална чаша – ракия. Ц. Родев, И, 69. Сядаха на приготвената от дядо Янко празнична трапеза, изваждаха салатка, изваждаха от фурната агнешко печено. Г. Данаилов, КОС, 150. – Имаме и прасенце, и салатка от гъби. А. Гуляшки, МТС, 94.
2. Салата (във 2 знач.). Измитият и почистен зелен фасул се сварява, охлажда се и се нарязва. Слага се в голяма купа, прибавят се нарязаните на резени домати, едро нарязаната салатка. Н. Пери, СК, 8-9. На обширната терасовидна площ блестят стъклата на стотици парникови рамки. А под тях се подават зелените стъбла на марулите, на салатките. ВН, 1961, бр. 2943, 1.