СÀЛДО, мн. -à, ср. 1. Финанс. Сума в счетоводна сметка, която представлява разлика между сумите, записани в дебитната и кредитната ѝ част, между приходите и разходите по нея. В края на всеки отчетен период посредством сумирането на всички записвания по дебита и по кредита на сметката, включително и началното салдо, се установяват сборове по сметките. При активните сметки сумата на началното дебитно салдо и дебитния оборот формират дебитния сбор. Г. Генов и др., ВС, 72. Салдото на сметка „Каса“ се вписва във ведомостта само в началото и в края на месеца. Салдата за отделните дни не се изчисляват и не се записват във ведомост. Н. Градев и др., ЕЖФ, 31. В края на годината воденето на сметките се прекратява, като се изчисляват техните крайни салда за годината. Г. Тодоров, ТС, 53. Положително салдо. Крайно салдо.
2. Търг. Сума, която представлява разлика между сумарните стойности на експорта и импорта, извършван в определен период на външнотърговска дейност. От 1926 г. външната търговия започва да се развива благоприятно. Тази тенденция се засилва през 1927 г., когато за пръв път след войната търговският баланс приключва с активно външнотърговско салдо. В. Гаргов и др., МИ, 123. Независимо от глобалната икономическа криза, настъпила през последните години, единственият отрасъл, който успява да запази положително търговско салдо, е селското стопанство. СбСИТБ, 177. Външната търговия на балканските държави до кризата от 1929 – 1933 г. се осъществяваше в условията на свободна обмяна на всички национални валути на международния пазар и това позволяваше тя да приключва с пасивно салдо с някои страни, а с други – с активен търговски баланс. В. Кацаркова, ИО, 40.
– Ит. saldo.