САЛЀПОВ, -а, -о, мн. -и, прил. Който се отнася до салеп (в 1 знач.). Салеп. Подземните грудки могат да се използуват за приготвяне на салепово питие, а също и в медицината. Салеповите грудки се използуват и за приготвяне на лепило. Д. Йорданов и др., Ф II, 354. Отварата от салеповото брашно служи като омекчително средство против кашлица. Б. Давидов и др., МБР, 224.
◊ Салепови растения (съкр. салепови). Бот. Семейство многогодишни едносемеделни растения – тревисти, дървета, пълзящи и др., от които в България са разпространени 26 рода, отглеждани за декоративни цели поради красивите им цветове или използвани (главно грудките им) за лечение, подправки (ванилия), напитки (салеп) и др.; орхидеи. Orchidaceae. Орхидеите или салеповите растения се обединяват в едно от най-големите растителни семейства. Ст. Драганов, ФБР, 5. Салеповите, или орхидеи, са второто по големина семейство в растителния свят. Наброяват над 22 000 вида и се срещат на всички континенти. А. Петрова, ФО, 4.