САЛИЦИЛÀТ м. Хим. Сол или естер на салициловата киселина. Те [минералните соли] преминават през стените на тънките черва с различна скорост. Така например от калиевите и натриевите соли най-лесно се резорбират хлоридите, бромидите, йодидите. По-бавно проникват нитрати, салицилати. Вл. Станчев, ОБ, 90. Не трябва да се забравя, че нежната кожа на кърмачета и новородени резорбира много добре редица отрови: алкохол, нафталин, борна киселина, салицилати. Д. Калайков и др., ОЗ, 14. Салицилова киселина. Тя е антисептик и aналгетик и намира приложение за лечение на ревматизъм (като натриев салицилат). Ст. Робев, РУХ, 116.

– От фр. salicylate.


Източник: Речник на българския език (онлайн)