САЛКЪ̀М м. 1. Разг. Акация (в 1 знач.). Разположили сме се пак с дядо Атанас под кичестия салкъм и сме се унесли в сладка раздумка. М. Кюркчиев, ВВ, 121. Излезе вятър, дигна се прах, салкъмът през прозореца се залюшка и зашумя. Й. Йовков, ВАХ, 184. Вятърът шумеше по разлистените корони на старите салкъми. А. Гуляшки, СВ, 210. Една заран, залутан в полето / влязох в пояс, отрупан със цвят. / Бяха бухнали всички салкъми – аромат, аромат, аромат. О. Орлинов, П, 101.
2. Диал. Чепка грозде; грозд, кичур. Бърже-бърже пъхна в устата си един голям салкъм грозде и захвана да мляска и гълта като изгладнял вълк. РН, 1904, кн. 5-6, 148. През деня [на 1 февруари] колят курбана, поставят в зеленина на една маса иконата на светията, окачват един косер и салкъм грозде, нарочно запазен от есента. СбНУ XXXIV, 132.
– Тур. salkım.