САЛМÀ неизм. прил. Диал. Непослушен, буен, своеволен. Лястовичките ставаха жертва на своята непредпазливост, както малките деца, когато са немирни и салма, падат и се нараняват. Ц. Гинчев, ГК, 370.
– Тур. salma.
САЛМÀ ж. Диал. Пристройка към селска къща, която се използва за съхраняване на домашни потреби и други вещи или като хамбар или обор. Селото се беше притаило, по улиците рядко минаваха хора. Стъпките им скърцаха високо и остро, но кучетата, свити на кравай в салми и топли ъгълчета, не се обаждаха. Г. Караславов, Избр. пр V, 1979, 389. Къщите са сгрупирани близо една до друга. Всички са едноетажни, с обикновено разпределение стая и салма, направени са от кирпич, камъни и измазан плет. СбБС, 60.
– Тур. salma.