СÀЛНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Техн. Уплътнителен елемент между подвижни и неподвижни части на машина или съоръжение, чрез който се осигурява херметичното им свързване, състоящ се от набивка и втулка. Помпеният вал се уплътнява чрез особен уплътнителен елемент, наречен салник. С регулиращата гайка салникът периодически се притяга. Г. Аспарухов, КЗА (превод), 71. Крановете трябва да се отварят и затварят свободно, без заяждане, салниците да са плътно набити и затегнати. Й. Вучев и др., О, 298.
– От рус. сальник.