САЛÒЛ, мн. няма, м. Хим. Мед. Химическо съединение на салициловата киселина с фенола, което има антисептични и противовъзпалителни свойства и се използва като лекарствено средство за лечение на пикочните пътища и червата; фенилсалицилат. Салолът е естер на салициловата киселина с фенол. Самото получаване на салола става, като се загрява натриев салицилат с фосфорен трихлорид и фенол. Салолът представлява кристално вещество и се употребява като дезинфекционно средство при чревни заболявания. Ст. Янков, НОХ, 218. В такива случаи на болните се назначават средства, които дезинфекцират пикочните пътища (салол и др.). Ил. Щъркалев, Г, 271.

– От сал(ицил) + (фен)ол.


Източник: Речник на българския език (онлайн)