САЛÒНЧЕ, мн. -та, ср. Умал. от салон (в 1 и 4 знач.). В неделен ден танцуваха по-модерните танци в младежки клуб, но там салончето беше тясно, побираше пряко сила десетина двойки. А. Гуляшки, ДМС, 118. Поради липса на друго по-удобно помещение офицерският стол бе заел салончето на селското кино – тясна, лошо миришеща дълга зала. П. Вежинов, ВР, 202. – Колега Милев, вие ли сте? Влезте, влезте! Той въведе Евгени в малкото салонче, което му служеше за чакалня. Д. Ангелов, ЖС, 197-198. В малкото салонче на бирария „Народна трапеза“ бяха се събрали четирима добри приятели. Елин Пелин, Съч. ІV, 122.