САЛТ нареч. и нареч.-съюз. Диал. Само1; сал1, саде. Петровият стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 14. – На този свят има и болести, но има и церове. Тряба ли прочее, щом едно детенце се разболее, майка му да скръсти ръце над него и салт да скърби и плаче? Лил., 1884, кн. 7, 20. Отгоре кюмбето прострял се мършавият оскубан котарак, намерил си рахатя – салт се разтяга и протяга. Китка V, 1886, кн. 14, 40. Сичка се е гора развеселила, / салт едно дърво не се зеленей. Нар. пес., СбНУ VІІ, 3.
– Тур. salt ‘само’.